Люлин Планина - къде живея ?

Текстът е от презентация споделена в руски сайт.
За жалост, нямаше информация за автора или причината за нейното съществуване.

История на планината.

В миналото Люлин планина е била считана за част от Витоша. В първата
българска географска Карта на сегашная Болгария, Тракия, Македония и на прилежащите земи, издадена от Александър Русед през 1843 г. в Страсбург, планината не е отбелязана като отделна географска единица. Планините около град София са под общо име Коджабалкан гори, което обединява Завалско-Планската редица (Средногорие) – Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша, Плана и др. планини, които отиват на запад и образуват границата между България и Сърбия. В картата на Балканския полуостров, показваща военните действия по време на войните г., с мащаб 1: Люлин е вече означена с това име, като са показани релефът и селищата, прилежащи към нея.

В миналото Люлин е известна с имената Лилина планина, Лелин планина. Названията на местностите са конкретни и ясни, нещо характерно за териториите, населявани от шопите, които не са възприели турски наименования по време на Турското робство. Имената на много малка част от местностите се нуждаят от обяснения, защото става дума за стари думи и форми от славянски произход. Например: местностите Приплат – приплати означават наклонена местност, Вамевец – припомня за действащата там митническа контрола, долът Шатур – че в него са се отглеждали и събирали гъски; Мелич – произхожда от старата българска дум мел – място с дребнозърнеста скална повърхност; Гроот е наложен по-късно термин за сипей.

В древността Люлин е давалa подслон на племена от тракийски и славянски произход. Оттук са преминавали татари, авари, маджари, хуни и готи. Съществуват данни, че траките са живели в планината от 3 в. пр. Хр. Източно от село Дивотино на Остра могила и Кривия камък са открити следи от тракийски селища и крепости. На Остра могила археологически разкопки показват защитен зид и фрагменти от битова керамика. Непосредствено до Кривия камък е открита и триъгълна крепост, датирана към този период. До село Големо Бучино подходът към местността Църквището носи названието Калдъръма. Тук има стар паваж от римски произход, датиран от 1 – 3 век. Този факт се потвърждава и от намерените останки от строежи и откритата мраморна колона с надпис от времето на Нерон – 61 г. Тези находки предполагат, че за римския път са полагани грижи и в близост е била разположена пътна станция. Друга пътна станция е открита при развалините на манастира Света Петка близо до Владая.

На юг от село Мало Бучино в местността Църквище до параклиса Св. Спас, както и на изток от местността Петкова падина се виждат следи от голям градеж. Планината е била обитавана и през по-късен период – 11 – 12 в. Основание за това ни дават останки от сградни комплекси. Източно от Бучински проход са намерени руини на сгради, изградени на голяма площ. В североизточната част на Мелича на два малки върха – Големо и Малко градище още личат останки от строежи с предпазни ровове. Може да се предполага, че са били стражеви кули. На връх Райлово градище могат да се видят останките на по-голямо крепостно селище. Тук все още съществува кладенец, който е изграден от жителите му. Голям интерес буди скалист връх, намиращ се между землищата на Княжево и Владая, където се виждат останки от двоен вал. Стратегическото му положение дава основания да се предполага, че става дума за стражеви сгради. Руините са ярко доказателство, че тя е била населена от древни племена, предвид разположението й като преден щит на Софийското поле от западна посока.

Исторически проучвания частично са правени и за Банкя, Горна баня, Драгичево. Данните са получени от проучена преторианска диплома, намерена през 1892г. в Драгичево, от разкопки в двете стари църкви на село Иваняне и Райлово, както и от намерените древни монети във Владая. Крепостите, изградени в планината, са пазели Сердика от византийските нашествия. За набезите им са използвани римския път, свързващ Софийското поле с Пауталия (Кюстендил), който пресича Бучинския проход с дължина 8 км, а на изходите му от север е село Мало Бучино и от юг – село Големо Бучино. По-късно през този проход, наричан Бучино дервент, преминавали кервани от Албания и Македония, които през долината на река на Струма, Софийското поле и Петроханския проход отивали до река Дунав. По-късно е изграден и пътят през Владайското дефиле, дублирано от ж.п. линията София-Перник и оттам до Кюстендил и Петрич.

В Люлин планина, главно около Владайското дефиле през 1918 г. са се разиграли политически събития. Войници, участници в Първата световна война, недоволни от продоволствието, напуснали фронта. През град Радомир се отправили с влакове и пеш към София. От Владая се разделили на три колони – през Люлин към Горна баня, през Княжевското шосе и Княжевската гора – към Княжево и през местността Белата вода – към Бояна. Първото сражение с юнкери от Военното училище на град София става при Александров мост. Войниците отстъпват, но това дава възможност за преговори, които завършват със Солунското примирие. Сключва се сепаративен мир, а цар Фердинанд абдикира.


Християнско културно наследство

През 11 – 12 в. започва изграждането на манастири, параклиси и черкви. Люлинският (Горнобански) манастир Св. Крал, Клисурският – Св. Петка, Банкянският – Св. Кирик и Дивотинският – Св. Троица са образували голям манастирски комплекс. По време на Османското нашествие и падането на Софийската крепост почти всички духовни центрове са опожарени и сринати със земята, но по-късно всички са били възстановени. Люлински манастир Св. Св. Кирил и Методий (Св. Крал) е най-посещаваният манастир в планината. Той е разположен в местност със стара манастирска гора и с изобилие от вода. Историята му е свързана със сръбския крал Стефан Милутин Урош II (1279 – 1321 г.), наричан Св. Крал. Той е царувал 42 години и през всяка от тях е построявал по един манастир. Според К. Иречек, който ползва хроники на словенеца Бенедикт Куропешич от 1530 г., крал Стефан е погребан в Банския манастир в Сърбия, разрушен от турците.

След Косовската битка – 1389 г. сръбските войски се оттеглят в манастирите. Тези, които намерили подслон в Банския манастир, вярвали, че мощите на краля ще им донесат успех в битките срещу поробителите. След разрушаването на обителта сръбските воини ги укривали на различни места в Сърбия. В 1460 г. софийският митрополит Силваний, който също вярвал в целебната им сила, спомага за пренасянето им в София. Множеството кърджалийски нападения над града накарали черковните служители да ги укрият в Люлинския манастир, където останали до 1863 г. На следващата година са върнати в София и са оставени в църквата Св. Неделя (Св. Крал), където се намират и до момента. Манастирът е споменат за първи път през 15 в. и е бил три пъти опожаряван. Сега е еднокорабна църква с размери 7х13 м, построена през 1873 г. Той не блести с разкош и украса, но в подпорна стена, близо до манастирската чешма, е открита плоча с надпис, според която ктитор на манастира е Руфет - дружество бакалско. Люлинският манастир Св. Св. Кирил и Методий е заобиколен от красива борова и букова гора, живописни поляни и до средата на миналия век е имало действащо горско климатично училище за деца с влошено здравословно състояние.

Манастирът Св. Троица се намира на 5 км югозападно от Банкя. Историята на манастира е неизяснена. Съществуват легенди, че той е основан в годините на царуването на цар Петър. След опустошаването на Софийската твърдина, по време на набезите на турските войски, хората търсели убежище в горите. Под Райлово градище те се криели в стари руини и подземия, но били застигнати и изклани. По дола потекла река от кръв, а местността и до днес носи името Кървав дол. По-късно набезите на турците продължили и отново хората побягнали в горите на Люлин планина, създали ново село от рая, което нарекли Райлово. При тези набези пострадал и манастирът. Легендата разказва, че богатствата на манастира били скрити от монасите дълбоко в земята, а на следващата нощ те били избити. Постепенно районът около опожарения манастир запустял, а иманяри, търсещи манастирското злато, доразрушили оцелелите му останки.

Един селянин от Дивотино сънувал сън, който му показал точното място на имането. Там намерили делва със злато и скъпи църковни дарове. Селянинът решил да построи с тях манастир, но не близо до стария. Докато избирал къде да го вдигне, магарето му спряло и не искало да продължи. Така бил построен новият манастирски комплекс. В него често намирали убежище хора, възставащи срещу поробителите Тук е отсядал и Васил Левски. В старо евангелие е видян надпис, който съобщава, че през 1874 г. манастирът отново е нападнат и изгорен. Възстановен е с дарителство на занаятчийски сдружения, за което свидетелства надпис върху камбаната и върху една икона от 1894 г. през 1902 г. е построена двуетажна сграда със стаи за нощуване. Църквата е еднокорабна, ниска, като допълнително е издигнато цилиндрично кубе.

Манастирският комплекс е разположен в падина между две малки реки, заобиколен от дъбова гора. Достъпът до него е станал възможен за посещение след 1930 г., когато юнкерите от Военното училище в София уредили наблизо летен лагер и построили път. Клисурският манастир Св. Петка Параскева е построен през 18 в. на билния превал близо до старото шосе София – Брезник над с. Клисура. Близо до черквата са намерени два големи каменни оброчни кръста, което не е характерно за този район. Този манастир е много поддържан, а в последните 20 години е изцяло ремонтиран, обновен, изографисан. Над височината на ж.п. гара Владая се намира свято място – манастирът Св. Петка, който е изграден през 1328 г. по време на царуването на Шишман Видински.


Обща характеристика и граници на планината

Люлин е малка и леснодостъпна планина през всички сезони на годината. Заоблените й форми не крият опасности за туристите. През зимата не се наблюдават резки и чести промени на температурата. Средната годишна температура, измерена в този район, е 10 С, а ветровете са слабо изразени – преобладават северозападни и североизточни. Пейзажът, който се открива през пролетта от Владайското дефиле към Витоша, е опияняващ и може да служи за обучение на младите природо- любители заради ясното очертаване на растителните пояси. Разграничават се нежнозеленият широколистен пояс, над него тъмнозеленият иглолистен, а най-отгоре алпийският със снега на Камен дел и Владайския Черни връх. Ако се изкачим на връх Райлово градище панорамата е по-мащабна – огърлица от планините Витоша, Рила, Стара планина и Краище.

Макар малка и ниска планина Люлин се издига над Софийското, Пернишко и Брезнишко полета. Характерно е, че дори и билата й са пасища, поляни, ливади или голи участъци. Откритите места на планината са подложени на ерозионни процеси. Северните и западните склонове са покрити с издънкови гори. Дълбоките радиални долове са безлесни и затрудняват използването им за агроекологични дейности в ниските широки части. Географското положение на Люлин планина е на запад от Витоша в посока югоизток-северозапад. Образуването на Люлин планина е започнало в горната креда и началото на терциера, като я е превърнало в разлата и полегата земна форма със стръмни склонове от север. От северозапад полите на планината се снишават и разливат по терена и изглеждат като отделни части от ландшафта. Образуваните тук наносни конуси са от делувиално-пролувиален тип и ясно изразяват връзката си с главния планински масив. Дължината на планината е 20 км, а ширината й е 7 км.

От Витоша я отделя Владайската седловина, от Вискяр – Радуйската седловина, а на север планината се спуска по Радуйска река. Ако проследим очертанията по речните корита на северозапад до вливането на р. Радуйска във Росоманска, на север-североизток по р. Беличка до р. Блато, се оформя границата на планината в тази посока.Чрез Бучинският рид, Люлин се разделя на две части. Западната част наси името на в. Мелича (1169 м ), който се намира западно от с. Михайлово. Тя е по-добре изразена от юг и също се дели на две части чрез рида Разкръсте. Проходът е очертан от р. Люлинска, принадлежащ към басейна на р. Искър и р. Бученица от басейна на р. Струма. На юг планината достига до р. Струма в Пернишката котловина. Южните склонове се разделят на три дяла- югоизточен – от Владайската седловина до Бучинския рид, среден – от Бучински до рида Разкръсте и северозападен – от Разкръсте до Радуйски рид.


Геоложко развитие и релеф

Люлинските върхове са неясно изразени и нетипични. Най- висок връх е Дупевица (1256 м), който е в непосредствена близост до манастира Св. Св. Кирил и Методи и кв. Карпузица на Княжево. Най-висок в западния дял е в. Райловско градище (1201 м ). Днешният облик на Люлин, като част от Завалско-Планската планинска редица (Средногорие), се е формирал през терциера под въздействие на вътрешни земни сили. Скалният състав е от андезити, андезитни туфи, кристални шисти, конгломерати и пясъчници. Конгломератите са по Владайската седловина и в състава си съдържат кварцитни, сиенитни и андезитни заоблени скални късове, за които се счита, че са пренесени в миналите геоложки времена от Витоша. В науката те са известни още и като Люлински конгломерат, особено ясно изразен по Домуз дере, където може да се види и млечен кварц. Морфологията на планината не е сложна, както личи от контурите й. На места се срещат и въглищни пластове. В пряка връзка с образуването на планината, нейният разседен произход и геоложката й структура са минералните извори по Владайската седловина и в подножието на планината между Суходол и Горна Баня.


Почви

Почвообразователният процес е настъпил чрез изветряне на скалите. В ниските части се наблюдават канелени горски почви, а във височина – светлокафяви горски почви. Характеризират се с груб строеж, скелетни и бедни на хумусно съдържание.


Води

Люлин е интересна в хидроложко отношение с факта, че водите й попадат в два водосборни басейна – Черно море, чрез р. Искър и Бяло море, чрез р. Струма. Реките, които извират от Люлин, са къси и маловодни и при летните максимални температури пресъхват. Най-голяма река е Люлинска, която събира водите си от най-високите части на планината между в. Дупевица и местността Пърчевица. Останалите малки реки се захранват от извори и носят имената на селата и кварталите, през които минават: Михайловска, Суходолска, Вердикалска, Малобучинска, Градоманска, Тева. Водните ресурси са ограничени. Годишната сума на валежите е 600 мм и характеризира планината като относително безводна. Снежната покривка се задържа от 60 до 80 дни, с дебелина от 1м до 1,5 м. Стръмните склонове и слабата залесеност превръщат дълбоките долове и малките рекички в унищожителни порои. Образуват се свлачища от земни маси и единични дървета, които отнасят изградените пътеки и мостове в планината.

Изворите в планината са каптирани и на надм. в. 950 м са из цялата територия.Селищата, разположени в ниските части на Люлин са известни като Национални балнеоложки центрове с лековита минерална вода – Княжево, Горна Баня и Банкя. Над с.Драгичево върху свлачищна тераса е разположено малко езеро с правоъгълна форма и размери 30х50 м. То е оградено с водолюбива растителност и с малка свободна водна площ в средата. От него изтича поток – Модра, който се влива в Драгичевската река. Местността Жаратинско блато до Суходол ни дава основание да считаме, че в миналото някои територии от Люлин не са били безводни. Тресавища могат да се наблюдават над санаториума във Владая и до Банкя. В най- западната част на 800 м надм. вис. е изграден язовир Мещица. Други микроязовири са пръснати в близост до земеделските земи.


Климат

Климатът е умереноконтинентален. Слънчевото греене е с продължителност 1860 ч. годишно, което е 40 % от теоретично възможното според дължината на деня. Средната годишна температура на въздуха за периода 1956 – 2007 г. е 9,8 С, като най-студен е м. януари (-1,3 С ), а най-топъл – м. юли (20 С). През този период е наблюдавана и тенденция към повишаване температурата на въздуха, изразена по-силно през зимата и по-слабо през пролетта. Обратна е тенденцията през есента – известно захлаждане през м. ноември. Причина за това е антропогенния фактор и промените в атмосферната циркулация. Типичен за района е вятърът фьон – силен и бурен южен пулсиращ вятър, съпроводен с рязко повишаване температурата на въздуха и понижаване на атмосферната влажност.


Растително богатство

Тук в миналото е имало вековни широколистни гори, които са изсечени през в. за производство на дървени въглища, необходими за развивания в района добив на желязо. Днес дървесната и храстова растителност е от естествен произход – предимно издънкова. Иглолистните дървесни видове са 6% от горската площ – изкуствени насаждения. Преобладаващо горите са дъбови от горун – зимен дъб, цер и благун. Буковите гори са разположени в най- високите части на планината. Съставени са от обикновен бук в места със северно, северозападно и североизточно изложение. Най-представителната високостъблена горска формация е тази около Люлинския манастир Св.св. Кирил и Методий. Характеризира се с голямо видово разнообразие на площ от 24 ха и възраст около 160 г. По южните склонове на планината издънковите дъбови гори са високостъблени и в добро състояние, като тези по прохода Мало Бучино и около санаториумите във Владая.

На северните изложения съществуват горички с чисти насаждения от обикновен габър, както и в смесен вид с бук, дъб, келяв габър, трепетлика, мъждрян, обикновен явор. Наблюдават се и единични дървета от липа, бряст, киселица, дива круша и скоруша. Изкуствените насаждения са чисти – от смърч и смесени с бук около манастира Св.св. Кирил и Методий, създадени около 1910 г., както и по-късно създадените от бял и черен бор около Владайското дефиле, Горна баня, Банкя и Градоман. В планината има храстови масиви, представени от леска, дрян – лечебно растение, глог – лечебно растение с ядливи плодове. По сухите места се среща и трънката. Като дърво или храст от 5 до 7 м повсеместно е разпространен и черния бъз, а из храсталаците до 1000 м надм.в. се среща и поветът, шипка – лечебно растение, както и обикновения чашкодрян. Тези храстови масиви не заемат големи площи, но са неизменен елемент от ландшафта на планината.

Цветните растения са представени от кокичето, което е било много разпространено, а Люлин била известна като Царството на кокичетата. Срещат се еньовчето, карамфил, тинтява, момина сълза, минзухар, бял и розов риган, бял равнец, прав очеболец, жълт и червен кантарион, горска теменуга, кукуряк и др. Достъпността на планината е довела до рязко намаляване на цветната растителност. Тревната растителност е добре развита навсякъде, с изключение на ерозиралите терени. Представена е от граминеите, власатка, цикория, острица, мащерка, детелина, киселец, подбел, ежова главица, ливадна метлица, лютиче, левурд, комунига и папрати. Срещат се и по-широко разпространените маточина, лайка, дилянка, живовляк, коприва, овчарска торбичка, бяло и червено подъбиче, глухарче, лапад и здравец. От гъбите се срещат челядинка, печурка, сърнела, по- рядко – масловка и пачи крак, манатарка, лютивка, виолетка.


Животните в Люлин

Изсичането на горите в Люлин, маловодните реки, ерозията на почвата и свлачищата е довело до обедняване на флората и фауната в по-голямата част от нейната територия. Разширяването на строителството на вили и жилищни имоти навътре в планината доведе до намаляване на числеността на животинските популации в района. Характерни насекоми са: буков сечко, различни видове мравки и пеперуди, от които по известни са волско око, кадифени пеперуди. Маловодните реки не предполагат рибна фауна, а в планината единственото място за зарибяване са изкуствените водоеми. На сухите и огрени слънчеви места в скалните пукнатини се вижда стенния гущер, дървесната жаба и смока-мишкар, както и малък брой костенурки.

По-богат и разнообразен е птичия свят, който оживява горите и храсталаците. Срещат се косове, кълвачи, синигери, дроздове, славеи, чучулиги, пъдпъдъци и яребици. Не могат да не бъдат споменати соколите, бухалите, кукумявките и гарваните. От дребните бозайници най-разпространени са сънливецът, лалугерът и сляпото куче, като последните два вида са включени в Червената Европейска книга и в списъците на световно застрашените видове. Добре познат и често срещан вид е катерицата, като освен нея има порове, къртици, мишки и таралежи. Планината е убежище на обикновения заек, лисицата, по-рядко на вълци и диви котки, които са застрашени на Европейско ниво.


Туризъм

Люлин е удобна за развиване на лек и приятен туризъм. Територията на зоната за развиване на туристически дейности е от кв. Михайлово на изток по границата на горския фонд и земеделските имоти над Банкя, Градоман, Мало Бучино, Суходол, Горна баня до Домуз дере; в югозападна посока над Княжевската Танкова бригада до сливането на Кюлавски дол с р.Владайска до границата на гората със земеделските имоти; на запад между границата на горския фонд и земеделски имоти на Владая до вододела на р.Струма и р.Искър; в северозападна посока през местността Пърчовица, Еленска глава, Карула и Райлово градище се преминава на север до кв.Михайлово. До западните склонове на връх Дупевица и Добринова скала е разположена местността Стражарника, която е живописна с красивите си широколистни гори и поляни. От нея си открива красива гледка към Горна баня и Софииското поле. Изградената чешма е с хубава трапезна вода. Изходни пунктове към тази местност са Мало Бучино и Банкя. Местността е подходяща са изграждане на ски-център за обучение на деца.

Общата площ на територията е 3000 ха в това число 2080 ха гори – 1965 ха широколистни и 115 ха иглолистни. Ливадите са 118 ха, пасищата 540 ха, а селскостопанските площи са 190 ха. Вилните зони в планината са над 80 ха. Изходни пунктове за планината от София са: Владая, Княжево през Черния кос и Домус дере, Горна баня, Суходол, Мало Бучино – Големо Бучино, Банкя, кв.Михайлово. Съществуващите пътища, алеи и пътеки са с наклони от 5 до 10 % и разкриват красиви пейзажи и ландшафти и откриват панорама към Витоша, Софийското и Пернишко поле. От техническа гледна точка тези туристически алеи се нуждаят от ремонт, текущо поддържане и опресняване на маркировката. Дължината на алейната мрежа е известна:

  • алея Горна баня – Люлински път – 6,5 км;
  • алея Градоман – Люлински манастир – 6,8 км;
  • алея Владая – санаториумите – 4 км – осигуряваща подход към западната част на Люлин;
  • алея Александров мост в Княжево – Старият сръбски път – Люлински манастир – 2,5 км;
  • алея Мало Бучино – Люлински манастир – 8 км;
  • алея Банкя – Мало Бучино – Суходол – 9,5 км.

В началото на миналия век, успоредно с полагане на основите на организирания туризъм на Витоша, туристическите дружества обръщат внимание и на Люлин планина. На събора Илинден в Княжево на г. архитект Георги Козарев създава първото туристическо дружество. Това подтиква населението на Княжево за организиране на места и маршрути за отдих и туризъм не само във Витоша, но и в Люлин. Учреденият през 1924 г. Български ски-съюз организира през м. февруари на 1925 г. първото състезание по Дълго бягане, техника и скок с маршрут от връх Дупевица – м. Манастирски поляни – м. Кърлежа над вилна зона Черния кос. По-късно тук се провеждат тренировки и състезания по туристическо ориентиране за ученици. През 30-те години на миналия век жителите на Княжево организират ски-състезание под връх Дупевица за купа Княжево.

От с. Владая (местността около манастира Св. Петка) към Витоша туристите се включват в част от Европейския туристически маршрут Е4 – Черни връх – Верила – Рила – Пелопонес – Пиренеите. От запад към Брезник до Руй планина Люлин граничи с Европейския зелен пояс, който е единственият екологичен коридор от Югоизточна към Западна Европа. Чрез него се цели опазването на ландшафти и стимулиране на устойчиво развитие на принадлежащите към тези области населени места. Туристическите коридори и маршрути експонират близкото природно и културно наследство на Обединена Европа. За посетителите на Люлин в миналото са били създадени условия за краткотраен отдих и почивка. Каптираните извори в чешми са с приятна и пивка вода поради липсата на карбонатни скали. Чешми са изградени из цялата планина: непосредствено до стария ски-плац в м. Валозите има три чешми; в местността Кърлежа от Черния кос по алеята нагоре – две; под връх Дупевица при м. Конявски рид над Княжево; над Владайските санаториуми в м. Кюляво чешмата е изградена на поляна в широколистна гора и е описана от швейцарски лекар, поканен да лекува болни от туберкулоза студенти през 40 – 50-те години на миналия век.

Из цялата територия на планината има местности за почивка с красиви гледки и поляни, обградени от широколистни гори. Под местността Бургийската скала има туристически заслон и чешма, наречена Ловната, където в миналото е бил сборният пункт на Княжевската ловна дружина. Туристическите хижи са две. През последните 20 години те не се използват активно и са занемарени. Хижа Манастирски поляни е в Източния дял на Люлин в м. Манастирски поляни, известна още като Бонсови поляни. До хижата има изграден ресторант и малък бюфет. Тя отстои на разстояние от 0,5 км от Люлинския манастир Св. Св. Кирил и Методий. Наблизо е спирката на автобус 103 с начална спирка Овча купел. Подход и алея има и от Княжево – м. Черния кос.

В красивата местност Разкръсте под връх Райлово градище е построена през 1962 г. хижа Люлин. Тя има подходи от Перник, с. Дивотино и с. Люлин; от Банкя през кв. Михайлово; от Черния кос или от Бучинския проход. В миналото в тази местност членовете на ловната дружина на с. Дивотино са изградили заслони. Развивана е активна туристическа дейност от Пернишкото туристическо дружество Кракра Пернишки. В Люлин планина край Владая действа Правителственият санаториум, както и старият студентски белодробен санаториум. Туристическите заслони са малко – над вилна зона Люлин, в м. Еленина бара, където има и хубава чешма край природната забележителност Вековна кория. Там има минерален извор и баня, малка черква в непосредствена близост до автобусна спирка на 42, 43, 44 на град Банкя.


Селища около планината

Княжево

Княжево е квартал на град София от 1958 г., разположен на стратегическо място между планините Витоша и Люлин. От векове през него са преминавали кервани със стоки, хора и военни колони. Известно е, че най-старото българско име на квартала е Елешница, по-късно – Рогозева клисура, а след това – Клисура. До 1883 г. се е наричало Бали ефенди – на името на уважаван турчин, погребан до църквата «Св. Илия». След Освобождението е преименувано с днешното си име в чест на първия български княз Александър Батенберг. Княжево е разположено по двата бряга на р. Владайска на 700 м надморска височина. Близостта до Владайското дефиле и двете планини обособява на територията му благоприятен климат, характеризиращ се с прохладно лято и по-студена зима, с по-малко облачни дни.

5-те минерални извори, известни от римско време, са обособили селището като балнеологичен и климатичен курорт. Те могат да бъдат разграничени като по-топли (37,5 С) и хладки (23 С). Пиенето на Княжевската минерална вода облекчава болести като диабет, гастрит, колит и камъни в бъбреците. Като климатичен курорт тук са се лекували успешно болести на горните дихателни пътища, а в съчетание с минерални бани помагат за лечение на нервната система. Тук се създава първото занаятчийско училище след Освобождението за обучение на железари, столари, грънчари и тъкачи. Селцето Бали-ефенди е просперирало като освен фабриката, банята и големия хан е имало занаятчийска улица с около 50 дюкяна, кръчми, десетки къщи и малко училище. На мястото на старата джамия през 1886 г. започва изграждането на християнския храм «Св. Илия». Кварталът се разраства бурно след построяването на електрически трамвай, който и до днес е най-бързият и удобен транспорт на жителите му.

Владая

Владая е много красиво и благоустроено населено място, Името му произлиза от владиката, който е имал резиденция в Люлин планина и е покровителствал селото. Писмени данни за съществуването му датират от 1576 г. в турските данъчни регистри. Местоположението му подсказва, че то е съществувало още в римско време като пътна станция. По-късно – 1328 г. е изграден и манастирът «Св. Петка». През 1900 г. е имало около 450 жители и в него са летували много софийски интелектуалци заради характерния му климат. Обособило се е като основен изходен пункт за природен парк «Витоша» като началото е положено от Алеко Константинов през 1888 г. Поминъкът на населението в миналото е отражение на богатите природни ресурси. Тук е гранитното сърце на Витоша и кариерата над селото е създала много майстори-каменари и павьори. Благоустрояването на град София с широки павирани улици се дължи на добиваното тук «владайско гранитно паве», а фасадите на голям брой обществени сгради в центъра на София са облицовани с материали, добити от Владайската каменна кариера.

Водите на река Владайска са спомогнали за развитие на рударството и железарството. От планината Витоша тя е носила пясък със злато, който жителите на Владая пресявали. На разстояние от 15 км от София, през нея преминава главен път Е79, както и ж.п. линията София-Перник за Кюстендил и Гюешево, и за Петрич и Солун. Във Владая има духовен и културен живот, който се поддържа от църквата «Св. Йоан Благослов» и читалище «Светлина», основано през 1906 г. Една година след освещаването на църквата е открито и училище. Жителите на селото са се сдружавали и подпомагали и на тази основа е създадена местната кооперация «Изгрев» през 1926 г. Във Владая е обособен и климатичен курорт за лечение на белодробни заболявания и са построени два санаториума.

Мърчаево

Село Мърчаево е сгушено в южните части на природен парк Витоша и отстои на 17 км югозападно от София на 1303 м надм. в. Има население от 1300 души. Селото има древна история, за което свидетелстват археологическите разкопки от стара тракийска крепост. За пръв път в съвременната история е споменато през 1576 г. в турски данъчни регистри. Богатството на планината Витоша е спомогнало за развиване на каменоделския, въглищарския и рударския занаяти. Независимо от развитото занаятчииство, населението не е нараствало и към 1928 г. е наброявало 496 жители. На югозапад от селото е изграден манастирът Св. Троица, основан през ІV в. и възстановен през ХХ в. Той е постоянно действащ девически манастир, а в комплекса освен църквата, параклиса Св. Иван Рилски има и жилищна сграда. От двете страни на главната улица е изграден духовният център на селото – църквата Св. Георги, чийто празник е първата неделя след Великден и се отбелязва с курбан. През 1925 г. се споменава и за новото малко училище в селото, което и до днес възпитава будните и работливи жители. В края на селото има уникален природен обект - езеро.

Горна баня

Старото име на квартала е Юкар баня. Лечебната минерална вода е открита случайно от софийски паша, който ловувал в Люлин планина. Ловното му куче било болно и след като се къпало често в локвите около извора оздравяло. Пашата заселил затворници около минералния извор, като по-този начин дал началото на един от най-красивите квартали на София. През 18 и 19 в. тук са живели 30 кореняшки рода, сдружени в община. Те разпределяли по фамилии грижите за природните ресурси около селцето. Род Божкови са известни с поддържането на общинската гора и пашата на добитъка, Богровски – с поддържането на минералния извор и почти целия център на сегашния квартал. Княз А. Батенберг е купил чифлик над ж.п. гарата. Горна баня е красиво курортно място, което освен с лечебните си минерални води е известно и с чистия си въздух – продукт на взаимодействието на въздушните течения от Владайското дефиле, Бучинския проход и Сливнишкото поле.

Суходол

В миналото Суходол е бил едно от големите люлински села, разположено на 8 км от София. Районът е известен с минералните си извори, прекрасен ландшафт и е в непосредствена близост до широколистните гори на Люлин планина. През 1984 г. по решение на тогавашното правителство се отчуждават 330 дка за изграждане на битови отпадъци. От 1985 г. до 1996 г. там се изхвърлят около 1000 т боклук дневно и капацитетът му се изчерпва. Изгражда се Суходол – II етап на площ от 200 дка. През 1997 г. е пусната първа клетка – 72 дка. За защита на почвата се полага изолационен екран, включващ слой глина, фолио и дренажен слой за събиране на инфилтрираната течност от отпадъците.

Втората клетка е с площ 59 дка и работи от 1999 г., а третата – от 69 дка може да поеме куб.м. боклук. Това довежда до негодувание сред местните жители и те протестират срещу замърсяването на околната среда и въздуха в района. През есента на 2005 г. под натиска на гражданството сметището се затваря, а боклукът на София започва да се балира. На г. правителството на България взима решение за повторно отваряне на Суходолското сметище до изчерпване на възможностите му. Столична община се задължава да инвестира 35 млн. лв. в квартала като компенсация за експлоатацията на сметището. След окончателното решаване на въпроса със софийския боклук е необходимо чрез прилагане на проекти и програми на ЕС и кохезионните фондове този район да бъде рекултивиран и Суходол отново да добие славата на красиво курортно място.

Иваняне

Иваняне е красиво населено място в Люлин планина с богата история, която е част от историята на планината. Първите заселници са траките. При археологическите разкопки край Иваняне са разкрити останки от римско селище, което е имало канализация и бронзови украшения от ІV – V в. Легендите разказват как двама братя овчари, Иван и Филип, се разделили и създали селищата Филиповци и Иваняне. Църквата Св. св. Кирил и Методи е построена през 1915 г. Поради въздушното течение, минаващо през селото, циркулацията на въздуха се променя няколко пъти на ден и това уникално явление дава на Иваняне чист и кристален въздух. Питейната вода е от собствен водоизточник, кристално чиста и по ниво на примеси се доближава до дестилираната. Близостта до София и уникалните природни дадености правят този район едно от най-предпочитаните места за живеене и отдих. В момента Иваняне принадлежи към селищната система на град Банкя.

Банкя

През 1969 село Банкя е обявено за град, а през 1979 е обособен, заедно с прилежащите села, като район на София. Разположен е в подножието на Люлин планина, с много зеленина и слънчеви дни, с умерено континентален климат, с лек планински бриз, богат на отрицателни йони и фоноциди, с лековити минерални извори - това са дадености, които определят развитието на Банкя като престижен национален и международен курорт, екологичен резерват на София. Градът разчита предимно на туризма и на балнеолечението. Има 2 балнео-физио лечебници, летен плаж с хидротермални басейни, разположени в обширен живописен парк, поликлиника със специализирани диагностични кабинети по профила на курорта, модерни санаториуми, пътеки за теренно лечение и спортно-профилактични терени.

Град Банкя е известен балнеоложки център за лечение на сърдечно-съдови заболявания. Отстои на 20 км от София, като се свързва с нея и с ж.п. транспорт. Името му произлиза от баня (банкя означава малка баня). Създадено е на мястото на стар турски чифлик. Градът е с добре развита туристическа инфраструктура, което е станало възможно и благодарение на уникалността му в климатично отношение. Изградени са санаториуми, уютни хотели, ресторанти, минерален плаж, тенис-кортове и Националният хиподрум. Градът е известен с богатия си културен живот – джаз-фестивал, години наред е съществувал и камерен оркестър. Традиционни празници са и Горешляците – на дълголетието и минералната вода. Има две църкви – Св.св. Кирил и Методий в Иваняне, построена в 1915 г. и Св. Кирик и Юлита, построена през 1932 г.

Клисура

Село Клисура се намира в Клисурската седловина, която е граница между Рила и Верила. Отстои на 18 км от София на около 800 м надм.вис. Към настоящия момент населението е 67 постоянно живеещи. Тук минава Европейският зелен пояс Витоша – Верила – Рила – Пирин, който е единственият екологичен коридор от Югоизточна към Западна Европа. Съществуват много легенди и предания от турското робство за непреклонността на населението на Клисура да се подчини на поробителя. Най-голяма забележителност е местният манастир Св. Петка, известен с красивото си местоположение и уникалните стенописи. Той е построен на древния римски път, свързващ София с Брезник, а старата му църква е построена преди повече от 300 г. близо до него има извор със светена вода Аязмо, до който е издялан каменен кръст. Единствената обозначена от Закона за защитените територии природна забележителност в Люлин планина се намира в района на село Клисура. Това е петвековен дъб в Клисурската гора.

Мала Раковица

Село Мала Раковица е част от община Божурище. Намира се на 699 м надм.вис. Има 7 постоянни жители. Малкото селце, поради чистия въздух и близостта до град Банкя, е подходящо за развитие на отдих и туризъм. Поради тази причина се предвижда и построяването на пансион за стари хора в селото, както и благоустрояването на пътната комуникация.

Големо Бучино

Селото е в Люлин планина и е с 853 м надм. вис. Принадлежи към Пернишка област и има 700 жители. На 2 км от селото ще премине новата магистрала Люлин, която ще доведе до създаването на нова инфраструктура на селото. Потокът от туристи от Перник и Южна България към Люлин планина ще преминават през селото, което ще съживи неговия поминък, чрез създаване на паркинги и модерна туристическа инфраструктура.

Люлин

Село Люлин се намира на 8 км североизточно от гр.Перник на 860 м надм. вис. в югозападните склонове на Люлин планина. Има 1553 жители. Съставено е от бившите села Райлово и Църнел през 1961 г. Къщите са пръснати в няколко махали, свързани с добри пътища. Интересна е старата църква "Архангел Михаил", строена през 1821 г. Село Люлин е старо селище. Село Райлово се споменава в турски документи от 1450г, а с.Църнел - от 1576 г.

Дивотино

Село Дивотино се намира на 4 км от град Перник в полите на Люлин. Тук е разработена първата въглищна мина в Пернишки регион – Св. Анна, която днес е закрита. Надморската височина, на която е разположено селото, е 912 м. Споменава се за първи път в турски данъчни регистри през 15 в., но при разработване на мината са открити останки от неолита и палеолита. По време на Освободителната война руски офицери-разузнавачи установяват, че в района на Люлин планина няма турско население. В селото по време на робството са живели само християни, които са построили манастира Св. Троица през 10 в. Възстановен е наново през 1875 г. В черквата на манастира се съхранява чудотворна икона на Св. Богородица. Манастирът е обявен за паметник на културата. Селото е сгушено в подножието на върховете Чучул и Криви камник, в широколистна гора. Тук се е родил поетът Чичо Стоян – Стоян Попов.

Драгичево

Село Драгичево е разположено във Владайската седловина на 840 м надм.вис. в югозападния склон на Люлин. В този район на планината се наблюдават ерозионни и свлачищни процеси, които принуждават жителите на най-старата махала – Старо село да се заселят в другите негови махали. В миналото околностите на селото са били покрити с гъсти гори от зимен дъб. За люлинското Драгичево се споменава за първи път през 1683 г., а картографът Хохщоер го нанася на карта през 1715 г. Реката, която преминава през селото, се нарича Голобрежка, а името си селото носи от думата драгия – добър човек. Над люлинската част на селото е съхранена красива широколистна гора в местността Добриново орище. Над селото има изграден параклис, който е по пътя към единственото естествено езеро в Люлин планина – Драгичевското езеро.


Люлин – зона за устойчиво развитие на населените места и туризма

Туризмът влияе върху физическата и социална околна среда. Най-важен ресурс за неговото развитие е съхранената природна среда, а успехът му зависи от опазването на биоразнообразието на територията. Чрез дейностите си туризмът съхранява природните ресурси, но и акумулира и гарантира ползи за местните общности. В Люлин планина и принадлежащите й селища има всички условия за развитие на различни видове туризъм, защото разполага с:

  • природни красоти;
  • разнообразен растителен и животински свят;
  • богата история и култура, всичко това, допълнено с автентичните шопски обичаи, традиции и кухня.

За да може Люлин планина да се превърне в зона за устойчив отдих и туризъм е необходимо да се осъществят следните по-важни дейности от страна на местните общности и местното самоуправление.

  1. Повишаване на екологичната култура на жителите и гостите на планината чрез:
  • акции Зелени патрули от децата;
  • информационни кампании, като Деня на Земята и др.;
  • обучение на учениците по проблемите на природата и туризма в планината;
  • създаване на противопожарни патрули, които да обозначат местата за палене на огън и да разясняват причините за възникване на горски пожари и начините за гасене.
  1. Организиране на обучителни семинари за еко и селски туризъм с местните общности на селищата около и в планината;
  2. Обучение на отделни домакинства за организиране на туристическа анимация и посрещане на туристи;
  3. Организиране на дейности за подобряване на базисната инфраструктура, за почистване на пътищата от свлачища и ерозионни материали;
  4. Редовно поддържане и освежаване на маркировката по основните туристически маршрути и пътеки;
  5. Организиране на традиционни дни за почистване на планината – април и 20 – 22. септември;
  6. Определяне и маркиране на места за оставяне на боклука от туристите на основните изходни пунктове към планината;
  7. Въвеждане на строга санкционна политика от страна на местното самоуправление за замърсителите на планината;
  8. Създаване на съвместна стратегия на туристическите дружества за развитие на планината като предпочитано място за отдих и туризъм. В нея да залегнат селския и екологичен туризъм, разходки с коне, преходи със ски и снегоходки, велосипеден туризъм, етнографски туризъм, свързан с шопския фолклор и занаяти.
    10.Обновяване на минералните бани в Княжево, Горна баня и Банкя;
  9. Създаване на туристически информационен център за Люлин планина и хората в нея в двора на 26 СОУ Й. Йовков, където учениците от паралелките по екологичен туризъм ще информират за маршрутите и възможностите за отдих и туризъм;
  10. Възраждане на биологично земеделие и животновъдство на основа на местни породи и земеделски култури;
  11. Залесяване на свлачищни и ерозирали терени с местни растителни видове за предотвратяване на последиците от пороите;
  12. Редовно почистване на речните корита – най-малко веднъж годишно.

Тези предложения имат за цел:

  • устойчиво развитие на селищата и кварталите в района на планината;
  • осигуряване на допълнителни възможности за просперитет на гражданите, които ще развиват туристически дейности;
  • насърчаване на местните общности за предлагане на туристически услуги;
  • възраждане на традициите на населението за сдружаване и гражданска инициатива и съвместна работа в партньорска мрежа по цялата територия на планината;
  • създаване на устойчив туристически продукт, който ще съдейства за опазване на природното и културното наследство на планината;
  • предотвратяване на последиците от ерозията.

Предложения за туристически маршрути в Люлин планина

  1. Княжево – Черния кос – Ловна чешма – Люлински манастир – връх Дупевица – Горна баня
  2. Княжево – Черния кос – Люлински манастир – връх Дупевица – Студени вирове - Люлински манастир – Черния кос – Княжево
  3. Княжево – Черния кос – Люлински манастир – връх Дупевица – Чиширков рид – Драгичевско езеро – Драгичево
  4. Владая – Манастир «Света Петка» – Люлински манастир – Черния кос – Княжево
  5. Владая – Санаториумите – по билото - Люлински манастир – Черния кос – Княжево
  6. Горна баня - Люлински манастир – Студени вирове – Ловна чешма – Черния кос
  7. Мало Бучино – връх Дупевица - Люлински манастир – Черния кос – Княжево
  8. Мало Бучино – Бучински проход – Петрева чешма – Големо Бучино
  9. Гара Разменна – връх Попадиина глава – на юг от връх Форта – Жергов връх - по билото между р. Клисурска и Голема река – връх Бубош – Банкя
  10. Банкя – Дивотински манастир – връх Райлово градище – Градоман – Банкя
  11. Банкя – военния лагер – Дивотински манастир – връх Райлово градище – Бучински проход – връх Дупевица - Люлински манастир – Ловна чешма - Черния кос – Княжево
  12. Банкя – хижа Люлин – Перник
  13. Перник – връх Райлово градище – връх Дупевица - Люлински манастир – Ловна чешма - Черния кос – Владая
  14. Перник – хижа Люлин – връх Райлово градище – село Люлин – Перник